4Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. 5Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, 6Който ни и направи способни като служители на един нов завет,- не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7Но, ако служението на [онова, което докарва] смърт, [написано] с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, 8как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава? 9Защото, ако служението на [онова, което докарва] осъждане, [стана със] слава, служението на [онова, което докарва] правда, го надминава много повече в слава. 10(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). 11Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, 13и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. 14Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не [им] е открито, че [тоя завет] преминава в Христа. 15А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, 16но когато [Израил] се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. 17А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, [там] е свобода, 18А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.