6А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря [ръката си] към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха. 7И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег. 8И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, [както се нарича и] до днес. 9И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене? 10Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом. 11И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град. 13И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени [телци]. 14И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод. 15Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа. 18И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите. 19И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера [вино] и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек! 21А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх. 22И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан. 23Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.