4Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,

5Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим [на продан] пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни?-

6За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?

7Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, [като рече]: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

8Не ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.

9В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята посред бял ден.

10Ще обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И краят му ще бъде като ден на горчивина.

11Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята,- Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.

12Те ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.

13В оня ден красивите девици И юношите ще примират от жажда.

14Ония, които се кълнат с престъплението на Самария, Като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят на Вирсавее живее!- Те ще паднат и никога няма да станат вече.