2Колкото повече ги викаха [пророците], Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

3При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

4Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.

5Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат [към Мене].

6Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

7Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат [пророците да гледат] към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

8Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? [Как] да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

9Няма да изпълня [намерението на] пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда [при тебе] с гняв.

10Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

11Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб;

12И ще ги настаня [пак] в къщите им, казва Господ.