2Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.

3Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.

4Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

5Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

6На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

7И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.

8Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, [казвайки]: Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;

9Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.

10Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните [му]; Издигнете знаме за племената.

11Ето, Господ прогласи до краищата на земята, [като каза]: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.

12И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.