2В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3[Заклевам се, че] през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

5Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

6Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

7Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

8Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

9Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11Ще ви науча [това, което е] в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14Ако се умножават чадата му, [умножават се за меч]; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16Ако и да натрупа сребро [много] като пръст, И приготви дрехи [изобилно] като кал,

17Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.

22Защото [Бог] ще хвърли върху него [беди], и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват [така, че ще бяга] от мястото си.