2Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6Защото казва на снега: Вали на земята,- Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

8Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

10Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

13Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?-

17Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

18Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество ние не можем да наредим [думите си].

20Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

23Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.