3Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг; 4така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте: 5[което е] доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате. 6Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7а на вас, оскърбените, [да даде] утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, 8в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. 9Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното [явление] на Неговата сила, 10когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, ([следователно и между вас], защото вие повярвахте нашето свидетелство). 11Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно [във вас] всяко добро желание и [всяко] дело на вярата; 12за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.