5А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. 6Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила. 7И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. 8Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити [рога] към четирите небесни ветрища.

9И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната [земя]. 10Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка. 11Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната [жертва]; и мястото на светилището му се съсипа. 12И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната [жертва], поради престъплението [им]; и той тръшна на земята истината, стори [по волята си], и успя. 13Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението [за] всегдашната [жертва], и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? 14И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.

15И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене [нещо] като човешки образ; 16и чух човешки глас, който извика изсред [бреговете] на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението. 17И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.

18И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи. 19И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото [видението] се отнася до определеното последно време.

20Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.

21Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. 22А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, [значи], че четири царе ще се издигнат от [тоя] народ, но не със сила като неговата.

23И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха [на беззаконието си], ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.

24И силата му ще бъде голяма, но не като силата на [другия]; и ще погубва чудесно, ще успява и върши [по волята си], и ще поквари силните и светите люде.

25Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.

26А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.

27Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.