2Блажен оня човек, който прави това, И оня човешки син, който се държи за него, Който пази съботата да я не оскверни, И въздържа ръката си да не стори никакво зло.

3А чужденецът, който се е прилепил към Господа да не говори Като каже: Господ съвсем ще ме отдели от людете Си; Нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво.

4Защото така казва Господ за скопците: Които пазят съботите Ми, И избират каквото Ми е угодно, И държат здраво завета Ми:

5На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи.

6Също и чужденците, които се прилепват към Господа, За да Му служат, да обичат името на Господа, И да бъдат Негови слуги,- Всеки [от тях], който пази съботата да я не оскверни, И държи завета Ми,-

7И тях ще доведа в светия Си хълм, И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом; Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми, Защото домът Ми ще се нарече Молитвен дом на всичките племена.

8Господ Иеова, Който събира изгонените на Израиля ето що казва: Ще му събера още [и други] Освен своите му, които [вече] са събрани.

9Дойдете да ядете, вие всички полски животни, Всички горски зверове!

10Всичките му стражи са слепи, те са невежи; Те всички са неми кучета, които не могат да лаят, Които сънуват, лежат и обичат дрямане,-

11Да! лакоми кучета, които никога не се насищат,- Те са овчари, които не могат да разсъждават, Всички са се обърнали към своя си път, Всеки за печалбата си, всички до един.

12Елате, казват те, аз ще донеса вино, И ще се опием със спиртно питие; И утре ще бъде както днес, [Ден] чрезмерно велик.