1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. 2Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. 3Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. 4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. 5Така и езикът е малка част [от тялото], но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! 6И езикът, тоя [цял] свят от нечестие, е огън. Между нашите [телесни] части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, [ни], а [сам] той се запалва от пъкъла. 7Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; 8но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен [е] със смъртоносна отрова. 9С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! 10От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. 11Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? 12Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също [не може] солена вода да дава сладка.

13Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. 14Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. 15Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; 16защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. 17Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. 18А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.