2Ето, направих те малък между народите; и си много презрян.

3Измамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?

4Ако и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.

5Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят [само] колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?

6Но как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!

7Всичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум за да се схване това.

8В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?

9И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

10Поради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.

11В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.

12Обаче, недей гледа [злорадно] В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш за юдейците В деня на загиването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

13Недей влиза в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! не гледай [злорадо] злощастието им В деня на бедствието им; Нито да туриш [ръка] на имота им В деня на бедствието им;

14Недей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.

15Защото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

16Защото както вие, [намиращи се] на светия Ми хълм, пиехте [от гнева Ми], Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.

17А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее [изново] своето наследство.

18Якововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

19Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин [ще владее] Галаад;

20И тая пленена войска на израилтяните [Ще владее земята] на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

21И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.