2Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7Хубава реч не подхожда на безумния,- Много по-малко лъжливи устни на началника.

8Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

9Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14Започването на разпра е [като], кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17Приятел обича всякога И е роден, като брат за [във] време на нужда.

18Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26Не е добре да се глобява праведния, [Нито] да се бие благородния, за справедливостта [им].

27Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си [се счита] за разумен.