2И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

3Вторият [ангел] изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

4Третият [ангел] изля чашата си в реките и във водните извори; и [водата им] стана кръв. 5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; 6понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават [това]. 7И чух [[друг от]] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

8Четвъртият [ангел] изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън. 9А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10Петият [ангел] изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и [човеците] хапеха езиците си от болки, 11и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

12Шестият [ангел] изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които [идат] от изток.

13И видях [да излизат] от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; 14защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. 15(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). 16И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон.

17И седмият [ангел] изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен. 19И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. 20И всеки остров побягна и планините не се намериха. 21И едър град, [тежък] около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.