2до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир [да бъде с тебе] от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

3Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост. 5Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе. 6По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. 7Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

8И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито [се срамувай] от мене- затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата [дадена] от Бога, 9Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена, 10а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието, 11на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител; 12за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил. 13Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса. 14Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.

15Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген. 16Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми, 17но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. 18Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.