5И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците; 6и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. 7И като поставиха [Петра и Иоана] насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това? 8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини, 9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние [сторено] на немощен човек, чрез какво биде той изцелен, 10да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това [име] тоя [човек] стои пред вас здрав. 11Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. 12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

13А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. 14А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат. 15Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки: 16Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем. 17Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име. 18Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име. 19А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; 20защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. 21А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото. 22Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините. 24А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

25Ти чрез Светия Дух, [говорещ] чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл:- "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

26Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

27Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал, 28за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, 30докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса. 31И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един [от тях] не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, 35и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин, 37като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.