2Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

3Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

4Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

5Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.

6В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.

7Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

8Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.

9Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?

10Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената.

11Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.

12Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

13Завулон ще обитава край брега на езерото, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

14Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;

15И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

16Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.

17Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.

18Твоето спасение чаках, Господи.

19Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

20Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

21Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

22Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.

23Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;

24Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов,- Отгдето е пастирът, Израилевият камък,-

25Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.

26Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

27Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

28Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, [което му се падаше]. 29Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. 30В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. 31Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. 33А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.