2Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил, [казвайки]: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

3Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; [Но] Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

4Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се [и се върнаха] назад.

5Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? [Вече] всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

6От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое [тяло] здраво място. [Но] струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

7Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви- чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

8И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

9Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

10Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

11Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.

12Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?

13Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, [Тоже] и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.

14Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

15И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

16Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

17Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

18Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като [бяла] вълна.

19Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

20Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

21Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега- убийци.

22Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

23Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

24Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

25И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

26И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

27Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

28А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

29Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,

30Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

31И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.