2Защото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е [на изтребление], Предал ги е на клане.

3Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

4И цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал [лист] от смоковница.

5Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.

6Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.

7Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

8Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

9Потоците на [Едом] ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола.

10Няма да угасне [ни] нощем ни денем; Димът й ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

11Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И [Господ] ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.

12Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

13Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

14Дивите котки ще се срещат [там] с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

15Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира [малките си] под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.

16Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото [казва Господ]: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

17Той хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная [земя]; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.