2Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

3От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

4И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

5Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

6А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

7Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

8Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

9Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви [като] огън ще ви пояде.

12И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; [и казват]: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

15Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,-

16Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

18Сърцето ти ще си спомня за [миналия] ужас, [казвайки]: Где е [този], който броеше? Где е [този], който мереше? Где е [този], който броеше кулите?

19Няма [вече] да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21Но там Господ ще бъде с нас във величието [Си, Като] място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.