2Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. 6Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. 7Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

9Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига, 10а богатият- когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. 11Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

12Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят. 13Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. 14А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, любезни мои братя; 17Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. 18От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

19Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви, 22Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. 23Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; 24понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.