2Така казва Господ: Людете, които оцеляха от ножа, Ще намерят благоволение в пустинята; Ще отида да го направя, да! Израиля, да почива.

3Господ ми се яви отдавна [и рече]: Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост.

4Пак ще те съградя, И ще бъдеш съградена, девице Израилева; Пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.

5Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; Ония, които ги насадят, [те] ще ядат [плода им].

6Защото ще дойде ден, Когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион При Господа нашия Бог.

7Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главния от народите; Прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля.

8Ето, Аз ще ги доведа от северната земя, И ще ги събера от краищата на света, И заедно с тях слепият и куцият, Непразната заедно с раждащата, Ще се върнат тука с голямо множество.

9С плач ще дойдат, И като се молят ще ги доведа; Ще ги доведа до водни реки през прав път, В който няма да се спънат; Защото съм Отец на Израиля, И Ефрем е първородният Мой.

10Слушайте, народи, словото Господно, И известете в далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере, И ще го опази както овчарят стадото си.

11Защото Господ е изкупил Якова, Изкупил го е от ръката на по-силния от него.

12И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион И ще се стекат към благата Господни, Към житото, виното и дървеното масло, И към рожбите на овцете и на говедата; И душата им ще бъде като напоявана градина, И те няма да изнемощеят вече.

13Тогава ще се зарадва девицата в хорото, И юношите и старите заедно; Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им.

14Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; И людете Ми ще се наситят с Моите блага, казва Господ.

15Така казва Господ: Глас се чува в Рама, Ридание и горчиво плакане; Рахил оплаква чадата си, И не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма.

16Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач И очите си от сълзи, Защото делото ти ще се възнагради, казва Господ, И те ще се върнат от земята на неприятеля.

17Има надежда за сетнините ти, казва Господ, И чадата [ти] ще се върнат в своите предели.

18Наистина чух Ефрема да си оплаква [участта, казвайки]: Наказал си ме, И бидох наказан като теле неучено [на хомот]; Върни ме, и ще бъда върнат, Защото Ти си Господ мой Бог.

19Наистина откак бидох върнат, разкаях се, И откак бях научен, ударих се по бедрото; Засрамих се, да! дори се смутих, Понеже носих укора на младостта си.

20Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него Все още го помня; Затова се смущава сърцето Ми за него, И Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.

21Изправи си пътни показалци, Направи си колове за упътване, Насочи сърцето си към друма, Към пътя, през който си ходила; Върни се девице Израилева, Върни се към тия твои градове.

22До кога ще се скиташ насам натам, дъщерьо отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята,- Жена ще окръжи мъж.

23Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Изново ще употребяват тоя говор в Юдовата земя, И в градовете й, когато ги върна от плен,- Господ да те благослови, жилище на правда, свети хълм!

24И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, Земеделците и чергаските със стада. 25Защото наситих изнурената душа, И напълних всяка изнемощяла душа. 26По това се събудих и размислих; И [от видението] сънят ми стана сладък.

27Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом С човешко семе и с животинско семе; 28И както бдях над тях, за да изкоренявам, Да събарям, да съсипвам, Да погубвам и да наскърбявам, Така ще бдя над тях, За да градя и да насаждам, казва Господ.

29В ония дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, И зъбите на децата оскоминяха;

30Но всеки ще умира за своето си беззаконие; Всеки човек, който би изял кисело грозде, Неговите зъби ще оскоминеят.

31Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; 32Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. 33Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде; 34И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.

35Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем, И нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето тъй щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му;

36Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, Тогава и Израилевото потомство ще престане Да бъде до века народ пред Мене.

37Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство, За всичко, що са сторили, казва Господ.

38Ето, идат дни, казва Господ, Когато градът ще се съгради Господу От кулата Ананеил до портата на ъгъла; 39И връв за измерване още ще се тегли По-нататък право до хълма Гарив. И ще завие към Гоат; 40И цялата долина на труповете и на пепелта, И всичките ниви до потока Кедрон, До ъгъла на конската порта към изток, Ще бъдат свети Господу; [Градът] няма вече да се изкорени Нито да се съсипе до века.