4Тогава Еремия повика Варуха Нириевия син; и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които Господ му бе говорил. 5И Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом; 6затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си. 7Негли принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против тия люде. 8И Варух Ниривият син стори всичко, що му заповяда пророк Еремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.

9И в петата година на Юдовия цар, Иоким Иосиевия син, в деветия месец, всичките люде в Ерусалим и всичките люде, които дохождаха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа. 10Тогава Варух прочете от книгата Еремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на всичките люде.

11И когато Михей, син на Гемария Сафановия син, чу от книгата всичките Господни думи, 12слезе в царския дворец, в стаята на секретаря и, ето, всичките първенци седяха там,- писачът Елисама, Делаия Семаиевият син, Елнатан Аховоровият син, Гемария Сафановият син, Седекия Ананевият син и всичките първенци. 13Тогава Михей им извести всичките думи, които бе чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на людете. 14Затова всичките първенци пратиха Юдия, син на Натания, син на Селемия Хусиевия син, при Варуха да [му] кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на людете и дойди. И тъй, Варух Нириевият син взе свитъка в ръката си та дойде при тях. 15И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им. 16А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще съобщим на царя всички тия думи. 17И попитаха Варуха, думайки: Кажи ни сега- как си написал ти всички тия думи от устата му? 18А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тия думи, и аз ги написвах с мастило в книгата. 19Тогава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се ти и Еремия; никой да не знае где сте.

20После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи. 21И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя. 22А царят седеше в зимния дворец, ([като беше] деветият месец), и пред него имаше жарник с огън. 23И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, [царят] сряза [свитъка] с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника. 24И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи. 25При това, когато Елнатан, Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. 26И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.

27И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече: 28Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори; 29а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно? 30Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата. 31Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.

32И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.