2Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!

3Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!-

9Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.

28Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа

29Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?