1А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време, 2Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в [едно от] селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло. 3И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас? 4И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така. 5Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му, 6в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар. 7Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно. 8Тогава пратих до него [човеци] да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си. 9Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, [о Боже], подкрепи Ти ръцете ми.

10Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той [ми] каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият. 11Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза. 12И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили. 13С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят. 14Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.

15Така се свърши стената на двадесет и петия [ден] от [месец] Елул, за петдесет и два дни. 16И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог. 17При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и [писма] от Товия дохождаха до тях. 18Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат [привързани], понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син. 19Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.