2Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

3В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

4Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

7Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

10Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

15Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

23От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

25Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

26В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.