2Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, [и] послушай думите ми.

7Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите [на Тебе]. От ония, които въстават [против тях].

8Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да [ни] тръшнат на земята;

12Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,-

14От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в [тоя] живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.