7И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие: 8А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 9А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие? 10[Заклевам ти се в] живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го [тук], той заклеваше царството и народа, че не са те намерили. 11А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 12А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, [че си тук], и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. 13Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? 14А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие! 15Но Илия рече: [Заклевам ти се в] живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя. 16И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? 18А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите. 19Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил. 21Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума. 22Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже. 23Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу. 24Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу. 26И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. 27А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или- може би- спи и трябва да се събуди. 28И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях. 29И като мина пладне, те пророкуваха до часа на [вечерния] принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; 31защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. 32И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе. 33И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата. 34И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха. 35И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36А в часа на [вечерния] принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. 37Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире. 38Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. 39И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог. 40И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото [се чува] глас на изобилен дъжд. 42И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, 43и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. [А Илия] рече: Иди пак, до седем пъти. 44И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава [Илия] каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни [колесницата си] та слез, за да те не спре дъждът. 45А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел. 46И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.