5А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос. 6Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист [от нея]; отсега ще отивам между езичниците. 7И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата. 8А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. 9И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай; 10защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. 11И той преседя [там] година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха: 13Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона. 14Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя; 15но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи. 16И изпъди ги от съдилището. 17Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18А Павел, след като поседя [там] още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек. 19Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите, 20но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес. 21А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22И като слезе в Кесария, възлезе [в Ерусалим] та поздрави църквата и [после] слезе в Антиохия.

23И като поседя [там] известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

24И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. 25Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение. 26Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. 27И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта; 28защото силно опровергаваше юдеите [и то] публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.