10А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. 11И [беряните] бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията [да видят] дали това е вярно. 12И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко. 13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа. 14Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там. 15А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха [от него] заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли. 17И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се [случеше] да се среща. 18Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението. 19Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то. 21(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. 24Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25нито Му са [потребни] служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; 26направил е от една [кръв] всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като [им] е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; 27за да търсят Бога, та дано биха Го [поне] напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; 28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме". 29И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление. 30Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, 31тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме. 33И така Павел си излезе измежду тях. 34А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.