4Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл. 5По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш. 6Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред [Божия] служител, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти? 7Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи. 9При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета. 11Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да [ги] гледат с очите си? 12Сънят на работникът е сладък, малко ли [е] ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13Има тежко зло, което видях под слънцето, [именно], Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда; 14И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил. 15Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си. 16Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? 17Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му. 19И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си,- Това е дар от Бога. 20Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.