7Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна. 8Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника [да се върне] от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му. 9Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

10Затова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем? 11Речи им: [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев? 12Затова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, [също както] праведният не ще може да живее поради [правдата си] в деня, когато съгреши. 13Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре. 14И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно;- 15ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; 16ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

17Но твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав. 18Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре. 19А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това. 20Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

21В дванадесетата година от плена ни, в десетия [месец], на петия [ден] от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет. 22А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

23И Господното слово дойде към мене и рече: 24Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе [само] един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство. 25Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете [месо] с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята? 26Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята? 27Кажи им това: Така казва Господ Иеова: [Заклевам се] в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор. 28И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава. 29Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.

30А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа. 31Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им. 32И, ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват. 33А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.