6И [човекът], като ги настигна, каза им тия думи. 7А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. 8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? 9Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си. 10А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. 11Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си. 12И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята. 15И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно? 16Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата. 17Но [Иосиф] рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон. 19Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? 20И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. 24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. 25А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, 26ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина: 28Единият излезе от мене и си рекох: Навярно [звяр] го е разкъсал; и до сега не съм го видял; 29и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, 31като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. 32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си. 33Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. 34Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.