3Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

4Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:- "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

7Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща [му] не наказва? 8Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. 9Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 10Защото те за малко време са [ни] наказвали, според както им е било угодно, а Той- за [наша] полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. 11Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена", 13и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

14Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. 15И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да [ви] смущава, и мнозинството да се зарази от него; 16да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума [у баща си].

18Защото вие не сте пристъпили до [планина] осезаема и пламнала в огън, [нито] до тъмнина и буря, 19[нито] до тръбен звук и глас на думи; [такъв, щото] ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; 20(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни"; 21и толкоз страшна беше гледката, [щото] Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан"); 22но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри [неща] от Авеловата.

25Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха [наказанието], като презряха този, който [ги] предупреждаваше на земята, то колко повече не [щем избегна] ние, ако се отървем от Този, Който [предупреждава] от небесата! 26Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето". 27А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. 28Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; 29защото нашият Бог е огън, който пояжда.