2Защото, ако и да казват: [заклевам се в] живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

3Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

4Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.

5Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

6Затова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

7Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8Заран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

9Няма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

11Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

12Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той [ни заплашва с това]; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

13Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

14Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

15Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

16Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

17Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, [Които] синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

18Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление. 19И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

21Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

22Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

23Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

24Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

25Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

26Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

27Както клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с [плод на] измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

28Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото- делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

29Няма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

30Удивително и ужасно нещо стана в [тая] страна:

31Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното [следствие] на това?