5Господ говори още на Моисея, казвайки: 6Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен, 7тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил. 8Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него. 9Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов. 10Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово.

11Господ говори още на Моисея, казвайки: 12Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него, 13като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната [в делото], 14и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена, 15тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие.

16Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа. 17После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата. 18И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия. 19И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под [закона на] мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия; 20но ако си прегрешила, като си под [закона на] мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти, 21(тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти; 22и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.

23После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода; 24и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, [да стане] горчива. 25Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара; 26и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата. 27А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея [ще стане] горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. 28Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува,

29Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под [закона на] мъжа си, се оскверни, 30или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон. 31Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.