2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

7Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват]:

8Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,

10На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.

14Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

28Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.

31Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].