2Аз спях, но сърцето ми беше будно; [И ето] гласът на възлюбения ми; той хлопна [и казва]: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

3[Но аз си рекох]: Съблякох дрехата си,- как да я облека? Умих нозете си,- как да ги окалям?

4Възлюбеният ми провря ръката си през дупката [на вратата]; И сърцето ми се смути за него.

5Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

6Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. [Извиках]: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

7Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

8Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми,- то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

9В що различава твоят възлюбен от [друг] възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от [друг] възлюбен Та ни заклеваш ти така?

10Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

11Главата му е [като] най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

12Очите му, умити в мляко, [и като] прилично вложени [скъпоценни камъни], Са подобни на [очите на] гълъби при водните потоци;

13Бузите му са като лехи с аромати, [Като] бряг с благоуханни растения; Устните му са [като] кремове, от които капе плавка смирна;

14Ръцете му са [като] златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е [като] изделие от слонова кост украсено със сапфири;

15Краката му са [като] мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

16Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.