9А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти, 10и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда. 11Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти. 12Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна. 13Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

14След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом. 15Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом, 16(понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом), 17Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете. 18Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя. 19И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса, 20И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове. 21И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна. 22А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

23Бог му подигна [и друг] противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар. 24И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази [совците]; и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск. 25Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които [направи] Адад, [Резон] досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

26Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя. 27А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида, 28тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе [там]; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа [наложена] върху Иосифовия дом. 29А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето. 30И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части. 31И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена; 32(ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена); 33защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и [да пазят] повеленията Ми, и съдбите Ми, както [правеше] баща му Давид. 34Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми. 35Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, [сиреч], десет племена; 36А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си. 37А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля. 38И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш [всичко], което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля. 39И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги. 40Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

41А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела? 42А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. 43Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.