2Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.

3Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от Него се претеглят делата.

4Лъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила.

5Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха [да гладуват]. Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя.

6Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада, и възвежда.

7Господ осиромашава [човека], и обогатява; Смирява [човека], и въздига.

8Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.

9Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.

10Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.

11Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

12А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа. 13Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка 14и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там. 15Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово. 16И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и [сетне] си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила. 17Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод. 19И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. 20И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане. 23И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде. 24Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници. 25Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

26А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.

27Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом? 28И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните? 29Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал [да принасят] в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля? 30Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене до века; но сега Господ казва: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени. 31Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти. 32И посред всичките блага, които ще се дават на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти до века. 33И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст. 34И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат. 35И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века. 36А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.