1А в седмата година, в петия [месец], на десетия [ден] от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене. 2И Господното слово дойде към мене и рече: 3Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене, 4Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш: 5Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог,- 6в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя [и ще ги доведа] в земя, която бях промислил за тях, [земя] гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни. 7И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, [които е поставил] пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог. 8Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, [които бе поставил] пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя. 9Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя. 10Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята. 11И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях. 12Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам. 13Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя. 14Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел. 15При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, [земя] гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни, 16защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им. 17Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

18И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им. 19Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги; 20освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог. 21Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята. 22Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел. 23При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по [разни] страни, 24защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им. 25Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят, 26и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха [през огън] всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

27Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене. 28Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си. 29Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама и до днес? 30Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им, 31и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене. 32И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на [другите] страни; ще служим на дървета и на камъни.

33[Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас. 34Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост, 35ще ви заведа в пустинята на [заточение между] племената, и там ще се съдя с вас лице с лице. 36Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова. 37Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета. 38И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

39А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си. 40Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща. 41Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите. 42И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви. 43Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте. 44И ще познаете, че Аз съм Господ, когато [така] постъпя с вас заради името Си, [а] не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

45И Господното слово дойде към мене и рече: 46Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне [словото ти] към юг и пророкувай против леса на южното поле. 47Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север. 48Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне. 49Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?