2Подигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствували с тебе. По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си.

3По тая причина дъждовете бяха задържани Та не валя пролетен дъжд; Но все пак ти имаше чело на блудница Та си отказала да се срамуваш.

4Не щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?

5Ще държи ли Той [гнева Си] за винаги? Ще го пази ли до край? Ето, [така] си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

6Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво та блудствува там. 7И рекох: Като направи всичко това тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й невярната Юда видя [това]. 8И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува. 9И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата. 10А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърце, но с притворство, казва Господ.

11И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

12Иди та прогласи тия думи към север, като речеш: Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото съм милостив, казва Господ, И не ще пазя [гняв] за винаги.

13Само признай беззаконието си, Че си станала престъпница против Господа своя Бог, И безогледно си отивала при чужденците Под всяко зелено дърво, И че не сте послушали гласа Ми, казва Господ.

14Върнете се, чада отстъпници, казва Господ. Защото Аз съм ви съпруг; И ще ви взема- един от град, а двама от род- И ще ви въведа в Сион!

15И ще ви дам пастири по Моето сърце, Които ще ви пасат със знание и разум. 16И в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята, Няма вече да се изразяват: Ковчега на завета Господен! Нито ще [им] дойде той на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече [това]. 17В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи ще се съберат при него в името Господно, в Ерусалим. Нито ще ходят вече според упоритостта на злото си сърце. 18В ония дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом, И те ще дойдат заедно от северната страна В земята, която дадох за наследство на бащите ви;

19И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш:- Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш.

20Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ.

21По голите височини се чува глас, Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.

22Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще [ви] изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог.

23Наистина празна е [очакваната] от хълмовете [помощ], От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.

24Но онова срамотно нещо е поглъщало труда на бащите ни още от младостта ни,- Стадата им и чердите им, Синовете им и дъщерите им. 25Да легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог.