3Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем, 4и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови; 5а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях. 6Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях. 7Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви. 8И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви. 9И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

10И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай. 11И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина. 12И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града. 13И като наредиха людете- цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града- Исус отиде през оная нощ всред долината. 14А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града. 15А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята. 16И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града. 17Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

18Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам [града] в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си. 19И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града. 20А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите. 21А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже. 22Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, [които бяха] едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне. 23А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.

24И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа. 25И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде. 26Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай. 27Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса. 28И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, [както е] до днес. 29А царя на Гай обеси на дърво [и го остави да виси] до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, [която стои] и до днес.

30Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал, 31както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно [сечиво] не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси. 32И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните. 33И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет,- [едната] им половина към хълма Гаризин, и [другата] им половина към хълма Гевал,- както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде. 34И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона. 35От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.