9Ако [обрекът] е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето. 10Да го не промени, нито да замени добро [животно] с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети. 11Но ако [обрекът] е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника; 12и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде. 13Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

14Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане. 15Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

16Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според [семето, което може] да се засее в нея; един кор ечемичено семе [да се цени] за петдесет сребърни сикли. 17Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане. 18Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и [според това] да се спадне от оценката ти. 19Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова. 20Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече; 21а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника. 22И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, [обаче], не е част от нивата съставляваща притежанието му, 23свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу. 24В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание. 25И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

26Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е. 27И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

28Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу. 29Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

30Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. 31Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част [на цената му]. 32И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава [при преброяване] под жезъла, да бъде свет на Господа. 33Да не издирва [посветителят] добро ли е [животното] или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; [животното] да се не откупува.

34Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.