7И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки: 8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе, 9и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. 10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата. 11Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. 13Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово. 18А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме. 20А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда. 21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има. 23И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

25А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече: 26Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара? 29Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: 30Този човек почна да гради, но не можа да доизкара. 31Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]? 32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? 35Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.