4И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог: 5първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали; 6а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

7Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, [с тия думи]:-

8Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

9Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

10Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

16[Завета], който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

17Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

22[Казвайки]: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23Пейте Господу, [жители на] целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

24Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

30Треперете пред Него, [жители на] целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

33Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37Тогава [Давид] остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден; 38[остави] и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари; 39и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон, 40за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля; 41и с тях [постави] Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века; 42и при тях, [то ест, при] Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.