2Направи устата ми като остър нож, Покри ме под сянката на ръката Си; И направи ме като лъскава стрела, И ме скри в тула Си;

3И рече ми: Ти си Мой служител, [Ти си] Израил, в когото ще се прославя.

4Но аз [си] рекох: Напразно съм се трудил, За нищо и напусто съм изнурявал силата си; Все пак, обаче, правото ми е у Господа, И наградата ми е у моя Бог.

5Сега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още от утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него,- (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,)

6Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край.

7Така казва Господ. Изкупителят на Израиля, и Светият негов, На онзи, когото човек презира, На онзи, от когото се гнуси народът, На слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат,- Князе, и ще се поклонят, Заради Господа, Който е верен, [Заради] Светият Израилев, Който те избра.

8Така казва Господ: В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; Ще те опазя, и ще те дам за завет на людете За да възстановиш земята, За да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

9Като кажеш на вързаните: Излезте,- На ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата, И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини.

10Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.

11И ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат.

12Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.

13Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.

14Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.

15Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

16Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.

17Чадата ти ще дойдат набързо; [А] разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.

18Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. [Заклевам се] в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.

19Защото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите [ти]; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.

20Чадата, които ще добиеш след обезчадването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя.

21Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?

22Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си, И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.

23Царе ще бъдат твои хранители, И техните царици твои кърмилници; Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ти ще познаеш, че Аз съм Господ, И че ония, които Ме чакат, не ще се посрамят.

24Нима може да се отнеме користта от силния, Или да се отърват пленените от юнак?

25Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат, И користта ще се отърве от страшния; Защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, И ще спася чадата ти.

26А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, И ще се опият със собствената си кръв както с ново вино;- И всяка твар ще познае, Че Аз, Господ, съм твоят Спасител, И че твоят изкупител е Могъщият Яковов.