6А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано:­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

7Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

8Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [[измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите]].

9И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание! 10Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви". 11Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика]; 12вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си. 13И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

14И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте. 15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. 16[[Ако има някой уши да слуша, нека слуша]].

17И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата. 18И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни? 19Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти). 20Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. 21Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, 22прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. 23Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

24И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие. 25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му. 26(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й. 27А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. 28А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата. 29И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. 30И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

31И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели. 32И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него. 33[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му; 34и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се. 35И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. 36И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; 37защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.