4Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници. 5Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината [от височината] си; защото людете имаха присърце работата.

7Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много; 8и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи [да пазят] против тях денем и нощем, [понеже се бояхме] от тях.

10Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата. 12И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас. 13Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места- поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. 14И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15А когато неприятелите ни чуха, че [намерението им] било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си. 16И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом. 17Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; 18и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене. 19И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други; 20затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. 22И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем. 23И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха,- никой от нас не събличаше дрехите си; всеки [държеше] оръжието си [даже, когато отиваше] на водата [да се мие].