4А Моисей, като чу това, падна на лицето си, 5и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него. 6Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, 7турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

8И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци: 9малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? 10Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството? 11Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем. 13Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? 14При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло. 16И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа,- ти, и те, и Аарон; 17и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон,- всеки своята кадилница. 18Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона, 19Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 21Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг. 22А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 24Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини. 26И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове. 27И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца. 28И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не [ги правя] от себе си: 29ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; 30но ако Господ направи ново нещо,- ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. 32Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. 33Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. 34А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас. 35И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36След това Господ говори на Моисея, казвайки: 37Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са 38кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните. 39И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара, 40да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. [Това стори Елеазар], както Господ му рече чрез Моисея.

41А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде. 42Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви. 43И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. 44И Господ говори на Моисея, казвайки: 45Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си. 46Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна. 47Аарон, прочее, взе [кадилницата си], както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете. 48А като застана между мъртвите и живите, язвата престана. 49Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа. 50И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.